СЕБЕПОЖЀРТВУВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Книж. Себепожертвам се; самопожертвам се, самоотричам се, себеотричам се. Като талантлив началник Скобелев бе вложил и развил в душата си силното чувство на безгранична любов и преданост към делото, за което той бе готов и на всяка крачка да се себепожертвува. О, 1932, бр. 562, 2. Те [борците] са много и мнозина от тях дадоха живота си, като техните кости лежат по македонските чукари. Начело на тия пресни и скъпи покойници, които се себепожертвуваха за свободата на своята родина, стоят Евтим Ташов и Георги Спанчевски. Ил, 1931, кн. 6, 3.